Флора

     Растителният свят на Национален парк Пирин е изключително разнообразен, поради голямото релефно разнообразие. Парк Пирин е една от най-интересните в ботаническо отношение местности в България. Първите сведения за флората на местността, в която се намира днешния парк са от произведенията на ботаника Аугуст Гризебах, които са написани през първата половина на 19 век. Това са първите писмени сведения, в които се съобщава за вида бяла мура на територията на Балканския полуостров. На територията на Национален парк Пирин са установени около 1300 вида висши растения, което представлява повече от 30% от всички висши растения, които се срещат на територията на Република България. Освен тези висши растения са установени още над 300 вида мъхове и голямо количество водорасли. Националният парк представлява особен интерес и с големия си брой ендемични видове. Установени са 18 вида локални ендемити, 15 български и много балкански ендемити. Локалните ендемити на националния парк са пирински мак, пиринска ливадина, урумов и кожухаров окситропис, яворкова клопачка, пиринска мащерка, давидов лопен, пиринска власатка и други. От българските ендемити интерес представляват видовете фердинандова гъшарка, урумов кривец, българско вятърче, костова тръстига и др. Балканските ендемити, които се срещат тук са няколко десетки. Такива видове са бялата мура, златистата кандилка, дребнолюспестият карамфил, балканският зановец и др. Голям е и броят на видовете защитени от Закона за защита на природата или включени в списъци на защитени или редки животни. Характерен представител на тези видове, който се среща на територията на парка, е еделвайса, който с времето се е превърнал в символ на Пирин планина. Общият брой на защитените от закона видове е близо 60, а броят на видовете, присъстващи в Червената книга на България – 126.

На територията на Национален парк Пирин са обособени три растителни пояса - горски, субалпийски и алпийски. Това се дължи на сравнително голямата надморска височина на парка.