Баюви дупки - Джинджирица
Баюви дупки - Джинджирица е името на резерват разположен в планината Пирин в България. Той е един от най-старите резервати в България, създаден е с цел опазването на двата редки дървесни вида бяла мура и черна мура, както и на разнообразния животински свят на местността. Резерватът е създаден през 1934 година. А през 1977 година резерватът е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО – "Човек и биосфера".
Флора
Близо 60 % от територията на резервата е заета от гори, като те са предимно от бяла и черна мура. Срещат се групи дървета или отделни представители на видовете бал бор, черен бор, обикновен смърч и ела. Средната възраст на горите е над 150 години като на места горите достигат до възраст от над 500 години. Части от гората Малка Джинджирица са на възраст от 500 до 550 години. Белите мури достигат до височина от над 35 метра, а две дървета черна мура на възраст от над 1050 години са обявени за защитени обекти. Високите части на резервата са заети от клекови формации на възраст на места до близо 100 години. Средната височина на тези храсти е от 1,5 м. до 2 м., но на места те достигат до височина 3 м. В резервата се опазват голямо количество висши растения като част от тях са включени в Червената книга на България.
Фауна
В резерват Баюви дупки - Джинджирица характерен представител на животинския свят е дива коза, която е един от символите на резервата. Срещат се още дива свиня, златка, белка, катерица, глухар, кафява мечка. В почти всички части на резервата се срещат сокол, ястреб, кълвач и други.