Парков район Баюви дупки
Парков район Баюви дупки заема северно-западните части от територията на Национален парк "Пирин" и включва части от общините Разлог и Симитли.
Общата площ на парковия район (ПР) е 4842,1 ха. Името си носи от Биосферния резерват "Баюви дупки - Джинджирица". На юг граничи с ПР "Вихрен", на запад с ПР "Синаница", на север с държавно лесничейство Симитли, а на изток - с площи на държавно дивечовъдно стопанство Разлог. Парковия район условно е разделен на пет охранителни участъка, за които отговарят петима паркови охранителни.
Най-често срещаните дървесни видове в района са бука (28,1%) и бялата мура (23,1%), следвани от черен бор, черна мура, ела, смърч, бял бор и др. Високата консервационна стойност на района се определя от преобладаващите чисти насаждения от бяла мура (балкански ендемит) и бук. Запасът от бяла мура е 26,2%, а от бук 21%. Средната възраст на гората е над 110 години, а средният прираст около 3,14 м3/ха.
Основният туристически маршрут, който преминава през територията на ПР "Баюви дупки", е част от международния маршрут Е4 : Пиринеи - Алпи - Рила - Пирин - Пелопонес. "Пиринската част" е от хижа Предел , през хижа Яворов, хижа Вихрен, заслон Тевно езеро, хижа Пирин, до местността Попови ливади - един изключително привлекателен туристически маршрут, по който пешеходецът може да се запознае с невероятния растителен свят в Национален парк "Пирин". За щастие не са рядкост и срещите с птици и животни като балканската дива коза - един от символите на Пирин.
Друг основен туристически маршрут е: гр. Разлог - м. Бетоловото хижа Яворов - Суходолски превал - гр. Кресна. През 2003 год. в гр. Разлог бе открит нов офис на ПР "Баюви дупки". Разположен на едно от най-удобните за посетителя места в града Историческия музей. Изграден и отворен за работа е и контролно Информационен Пункт "Бетолово", който играе изключително важна роля по отношение информационното обслужване и контрола на посетителите и туристите тръгнали из Пирин.
Ежегодно се поставят нови и се отремонтират съществуващите паркови архитектурни елементи.
През 2003 год., на 23 юли, в местността Бетоловото избухна пожар, който засегна и част от територията на ПР "Баюви дупки". Веднага след пожара бяха предприети възстановителни дейности. На мястото на опожарените насаждения вече много добре се развива създадената култура от черен бор. Гордостта на парковия район е резервата "Баюви дупки - Джинджирица", една от най-старите защитени територии в България, обявен за резерват още през 1934 година. Площта му е 2873 ха. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО Човек и Биосфера.
Разположен между върховете Пирин и Бански суходол, включва циркусите Баюви дупки, Разложки Суходол, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. На територията на резервата се опазват изключително ценни съобщества от бяла и черна мура, около 500 вида висши растения, от тях 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на България, в Европейски и Световни списъци на застрашени от изчезване растения. Символ на биосферния резерват е балканската дива коза. В девствените мурови гори гнездят едни от най-редките и интересни птици - орлите.
Това е само една малка част от миналото и настоящето на ПР "Баюви дупки", а още колко много приятни изненади ви очакват тук - елате и се убедете сами!
Общата площ на парковия район (ПР) е 4842,1 ха. Името си носи от Биосферния резерват "Баюви дупки - Джинджирица". На юг граничи с ПР "Вихрен", на запад с ПР "Синаница", на север с държавно лесничейство Симитли, а на изток - с площи на държавно дивечовъдно стопанство Разлог. Парковия район условно е разделен на пет охранителни участъка, за които отговарят петима паркови охранителни.
Най-често срещаните дървесни видове в района са бука (28,1%) и бялата мура (23,1%), следвани от черен бор, черна мура, ела, смърч, бял бор и др. Високата консервационна стойност на района се определя от преобладаващите чисти насаждения от бяла мура (балкански ендемит) и бук. Запасът от бяла мура е 26,2%, а от бук 21%. Средната възраст на гората е над 110 години, а средният прираст около 3,14 м3/ха.
Основният туристически маршрут, който преминава през територията на ПР "Баюви дупки", е част от международния маршрут Е4 : Пиринеи - Алпи - Рила - Пирин - Пелопонес. "Пиринската част" е от хижа Предел , през хижа Яворов, хижа Вихрен, заслон Тевно езеро, хижа Пирин, до местността Попови ливади - един изключително привлекателен туристически маршрут, по който пешеходецът може да се запознае с невероятния растителен свят в Национален парк "Пирин". За щастие не са рядкост и срещите с птици и животни като балканската дива коза - един от символите на Пирин.
Друг основен туристически маршрут е: гр. Разлог - м. Бетоловото хижа Яворов - Суходолски превал - гр. Кресна. През 2003 год. в гр. Разлог бе открит нов офис на ПР "Баюви дупки". Разположен на едно от най-удобните за посетителя места в града Историческия музей. Изграден и отворен за работа е и контролно Информационен Пункт "Бетолово", който играе изключително важна роля по отношение информационното обслужване и контрола на посетителите и туристите тръгнали из Пирин.
Ежегодно се поставят нови и се отремонтират съществуващите паркови архитектурни елементи.
През 2003 год., на 23 юли, в местността Бетоловото избухна пожар, който засегна и част от територията на ПР "Баюви дупки". Веднага след пожара бяха предприети възстановителни дейности. На мястото на опожарените насаждения вече много добре се развива създадената култура от черен бор. Гордостта на парковия район е резервата "Баюви дупки - Джинджирица", една от най-старите защитени територии в България, обявен за резерват още през 1934 година. Площта му е 2873 ха. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати към програмата на ЮНЕСКО Човек и Биосфера.
Разположен между върховете Пирин и Бански суходол, включва циркусите Баюви дупки, Разложки Суходол, връх Окаден, Сегмен тепе, Даутов връх, м. Конярника и долината на Бяла река. На територията на резервата се опазват изключително ценни съобщества от бяла и черна мура, около 500 вида висши растения, от тях 55 ендемити, много видове, включени в Червената книга на България, в Европейски и Световни списъци на застрашени от изчезване растения. Символ на биосферния резерват е балканската дива коза. В девствените мурови гори гнездят едни от най-редките и интересни птици - орлите.
Това е само една малка част от миналото и настоящето на ПР "Баюви дупки", а още колко много приятни изненади ви очакват тук - елате и се убедете сами!